autizymДа се докоснем до „специалните деца”

/работа с деца – аутисти в кабинетна обстановка/

Аутистичните деца са силно чувствителни към емоционалното състояние както на родителите си, така и на терапевтите. Поради това е необходимо преди занятието да се настроим изцяло за предстоящата ни среща, да сме наясно какво целим и с какви методи ще опитаме да го постигнем. Разбира се, това е възможно след като сме имали няколко срещи с детето, наблюдавали сме го и сме си изградили представа за неговите  особености. В тези първи срещи ние сме проучили до колко детето допуска навлизане в неговото пространство, позволява ли допир, с какво бихме могли да привлечем вниманието му. Важно е в тези първи срещи да извлечем от родителите максимум информация за реакциите на детето и за поведенческите му модели в определени ситуации – как то иска, недоволства, показва уплаха, радост, гняв. Въз основа на тази информация и нашите наблюдения, след 4-5 срещи можем да изградим терапевтична стратегия, основана на наличните умения и познавателни способности на детето. Не бихме могли да работим върху преодоляването на определен дефицит, без да сме наясно на каква основа ще стъпим, тъй като всяка нова постъпваща информация се превръща в знание, закрепяйки се към изградените вече образи, представи и понятия.

За да ни допусне до себе си аутистичното дете трябва да види в нас нещо познато, близко до него. Добре е в определени моменти да подражаваме на негови жестове – напр. стереотипни движения с ръцете или поклащане на тялото, също да имитираме звуците, които то издава. Въпреки че, в процеса на работа е желателно да се работи върху преодоляване на стереотипите и паразитната реч, в тези начални срещи това отразяващо поведение ще ни помогне да спечелим доверието на детето и да взаимодействаме с него. В такива моменти, когато то се доближава до нас, заинтригувано от имитиращото ни поведение, често става възможно да включим действия и думи, така че то също да започне да ги повтаря, имитирайки нас.

Аутистите избягват общуването както с връстници, така и с възрастни – те предпочитат да се отдадат на заниманията си сами и демонстрират това физически като се отдръпват, обръщат гръб, издават звуци на недоволство. Постепенно когато детето започне да ни допуска близо до себе си и ни позволява да го докосваме, можем да го включим в действия, които го забавляват, за да му покажем че общуването и контактът с околните не е плашещ и може да доставя удоволствие – напр. да редим заедно кубчета, да подскачаме на трамплин, да го завъртаме във въздуха или други игри, които сме разбрали, че то обича. По този начин го мотивираме то само да пожелае и да потърси контакт при следващите ни срещи.

Още в началото съветваме родителите и съвместно с тях започваме работа за създаване и задържане на очния контакт. Например когато детето иска конкретна играчка родителят да я сложи пред лицето си и да го провокира да го погледне. Веднага щом е осъществен дори и краткотраен очен контакт, детето получава желаната играчка. Постепенно зрителното взаимодействие се удължава и задържа – детето разбира, че това взаимодействие е необходимо условие при общуване с околните.

Препоръчително е работното помещение да бъде разчистено от излишни предмети и играчки, за да можем да насочим детето само към предметите и материалите, с които ще работим. Същото се препоръчва и на родителите при заниманията в къщи.

Аутистичното дете често е объркано при поставяне на многословни изисквания или свързани команди. Поради това  е желателно инструкциите да се дават една след друга с възможно най – опростен изказ като след подадената команда да дадем на детето необходимото време да я осмисли.

Както се вижда при работа с деца – аутисти е от голямо значение да сме запознати с психологическите прийоми, чрез които ще изградим взаимодействието с детето и ще развиваме и усъвършенстваме пасивния и активния му речник.

Не на последно място е съдействието от страна на родителите, на които се поставят задачи след всяко занимание, за да се затвърди наученото в кабинета. От своя страна те ни подават информация за поведението на детето в къщи, в магазина, на площадката и пр. Така чрез екипна работа се постига по – голяма ефективност и родителите се научават да забелязват всяко постижение на своите герои.

                                                         Катина Денева – логопед