Сензорно интегративна дисфункция /сензорна дезинтеграция/

37108_all_001_01-groupНашите сетива включват слух, зрение, осезание, вкус и обоняние, а също процеси на движение и сила на тежеста. Когато всички тези системи функционират правилно, наричаме този процес сензорна интеграция, сетивата си взаимодействат.

Когато тази система не работи добре, наричаме това “сензорно интегративна дисфункция”. Въпреки, че сензорно интегративната дисфункция (или трудности с преработката на сетивността) може да се изразява по различни начини, основните причини са две:

 Първо – ако човек получава прекалено много сетивна информация, неговият мозък е пренатоварен.

Второ – ако човек не получава достатъчно сетивна информация, той изпитва “жажда” за такава.

Потенциални проблеми, които се появяват при сензорно интегративната дисфункция:

Слух. С помощта на ушите ние чуваме гласове, музика и сигнали, а също и шум, произведен от електрическо оборудване, природата и т.н. Ако нашия мозък правилно получава и организира получената чрез ушите информация, ние можем да усетим опастност, да обработваме поръчения и инструкции и изпитаме удоволствие от музика и звуци на природата. Човек с правилна интеграция на сетивата може да стои на шумна вечеринка с музика и разговори, звън на прибори, и да е в състояние да провежда разговор с човек, седящ срещу него. Мозъка на този човек просто отсява ненужната информация и фиксира вниманието си върху думите на събеседника.

 За разлика от него, човек с дисфункция на сензорната интеграция  може да чува всичките тези гореизброени звуци на еднакво ниво, усещайки как всеки един от тях го атакува. Той не би могъл да провежад разговор със седящия срещу него човек. Представете си едно такова дете в клас, обкръжен от звуците на детски разговори, суркане на крака, музика и шума от столовете. Той може да започне да се държи неадекватно от раздразнение и неспособност да отсее ненужните сетивни данни. Може да забележите как такова дете се държи глупаво, гледа в една точка неподвижно или тропа с крака. Такова дете може да се изплаши до ужас от сирена например, защото този звук му причинява болка.

Друго дете изпитва дискомфорт от тишината, защото не получава достатъчно информация посредством слуха си. То може да започне да почуква с молива си, да охка, да удря по масата или да създава друг шум.

Зрение. Очите ни ни доставят информация за цвета, светлината, движението, местонахождението, жестовете и мимиката. Тази информация, ако е правилно получена и анализирана в мозъка, ни позволява да се ориентираме, четем, интепретираме жестове и мимики, предусещаме движението и чувстваме опастността.
Дете с ниска чувствителност към зрителните стимули може да щрака с пръсти пред лицето си и да поднася книгата близо до очите си. От друга страна дете с висока чувствителност към зрителните стимули може да се изплаши от голямо количество хора, и да се затвори в себе си или пък да се възбуди прекалено в стая с ярка светлина, много цветове или активно движение. Хора със сензорно интегративна дисфункция може да реагират неадекватно на изражение на лицата на другите заради своята неспособност правилно да преработят зрителните данни. Големия кабинет с ярки плакати по стените, с големи прозорци и ярка светлина, много чинове и седящи на тях деца може да отклони силно детето със СИД и да се наложи заради него да се направят някои изменения.

Обоняние. Често ни заобикалят аромати на цветя и парфюми, мирис на хляб и бисквити. Други миризми с които се сблъскваме са тези на миещите препарати, прясно окосена трева, автомобилни газове. Нашето обоняние може да ни донесе приятни усещания, да подобри способността ни да опитваме храна и да ни предупреждава за опастност. Също така , както и в случаите с другите сетива, то може да стане причина за раздразнение за човека, чийто мозък не може правилно да преработи получената информация, отбирайки нужната и да реагира на нея. Някои хора са прекалено чувствителни към ароматите и даже слаб мирис на парфюм или хлор може да предизвика силна раздразнителност.Други недостатъчно чувствителни, за да почувстват аромата по-добре, поднасят предметите близо до носа си. Независимо дали чувствителността е слаба или силна, такива деца не могат да се концентрират над задачите.
Вкус. Вкуса често ни доставя удоволствие. Ние се стараем да ядем това, което ни е вкусно. Но вкуса може и да ни предупреждава за опасност. Ние знаем че млякото се е вкиснало, че яденето е развалено повкуса му. Но човек със СИД може да е прекалено капризен, избягвайки определени вкусове, или пък да яде практически всичко. Нарушението на вкуса при такива деца допринася повече неприятности на родителите на такива деца, отколкото техните учители и съученици.

Осезание. Ние имаме само две уши, две очи и един нос, но нашите тела изцяло са покрити с много чувствителни рецептори на осезанието. Те ни помагат да възприемем топлината и студа, твърдостта и мекотата, гладкостта и грапавостта, болката и удоволствието. Ако мозъка на човека правилно преработва тази информация, тогава той ще се отдръпне от гореща тенджера, ще си сложи ръкавици навън на студа и ще се усмихне на ласката на любим човек. Но човек със СИД може рязко да отреагира на топла повърхност или дружеско потупване. Той може би ще забрави да сложи ръкавици на студа или да ходи с дълги ръкави през летните жеги, защото не обича съприкосновението с кожата. Ако пък е недостатъчно възприемчив към докосването, то даже сериозна травма ще бъде възприета като драскотина. Той може да ненавижда мръсните ръце и да не обича да докосва непознати вещи, или пък да пипа всичко и всички.
Такива деца не могат да чакат ред на опашка, защото ще пипат всички или ще им се струва, че всички ги пипат. Те могат да възприемат докосването от съученик като удар и съответна да отреагират. Родителите трудно избират дреха за такова дете, защото се оказва, че определени тъкати могат да го безпокоят. Дете, което обича всичко да пипа може да реши своя проблем носейки в джоба си малка грапава топка, висулка или някаква играчка с моторче. Когато му е нужна помощ да се концентрира и у него възникне желание да докосне нещо, то може да бръкне в джоба си. Много деца с СИД дърпат косите си, щракат с пръсти или си гризат ноктите.

Вистибуларен апарат. Макар и всички да са запознати с гореизброените сетива, малко от тях знаят че още две системи играят важна роля в способността на нашия мозък да получава информация и да реагира на нея. Една от тях е вестибуларния апарат , контролиращ движението и равновесието. Човек със СИД може да бъде много силно или много слабо възприемчив към движението може да доведе до позиви за повръщане в автомобил. Той може да се бои от височини и да не понася да се намира в преобърнато състояние. Това състояние се описва с термина гравитационна неувереност. Такъв човек може да ви се стори скован, предпочита да държи главата си винаги вертикално и да избягва излишните движения. Именно проблем с вестибуларния апарат кара някои деца да пълзят с високо вдигната глава. Такова дете може да изпитва трудности на двора или в часовете по физическо възпитение, където е длъжно да се катери, преобръща, виси на краката си или бяга.Недостатъчната възприемчивост към движението се изразява в това, че детето е непрекъснато в движение: върти се, подскача, маха с ръце и шава. Много деца със СИД се държат така, сякаш имат синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието, просто затова защото те почти не стоят на едно място. Те често не умеят дя пазят равновесие, да събарят предмети и да се спъват в масата. На тях може да им харесва да висят с краката нагоре, даже да се въртят без видимо главозамайване. Ако децата с повишена чувствителност са с много проблеми на улицата, то при тези с понижена чувствителност  проблемите започват у дома, особено когато е нужно да са сред тишина и спокойствие.

Проприоцептивна система. Последната система, контролираща положението на тялото, носи названието проприоцептивна система.Тя отговаря за положението на тялото в пространството.Ако тази система работи правилно, ние можем да седим на стол, без да паднем, да ходим по стълба, без да гледаме в краката си, да затворим без особени усилия вратата, да стиснем тубичката с лепило толкова, че да изкараме нужното ни количество, да ходим по многолюдна улица без да се блъскаме в хората.Нарушението на тази система неизбежно влече след себе си проблеми.Човек, незнаещ до къде да протегне ръка, може случайно да удари някого, когато се протегне за нещо. Докато ходи може да настъпва крака, без да осъзнава това.Той може да блъска вратата или едва да я притваря. Може да е тромав и непрохватен, не умее да се изкатери на хълм или без труд да се изкачи по стълба, възможно е да има нарушена моторика или да не знае как да ползва своето тяло. Например минавайки пред ниска врата повечето хора знаят, че трябва да се наведат, за да не ударят главата си. Човек с нарушена моторика може да се наведе твърде ниско или недостатъчно. Обичайни неща като обличане, навървяне на обувките, използването на прибори и писането, могат да се окажат истинско изпитание за хора с нарушена моторика.

Тактилна чувствителност. Описаните по-долу проблеми представляват неправилна интерпретация на мозъка на постъпващите сензорни сигнали от кожата.Всички ние се раждаме не умеейки да разпознаваме опасното въздействие от безопасното, новото от повтарящотосе.Новороденото затова по-често от нас възприема всяко въздействие като опасно заживота и изпада в паника. Ако му се вземе кръв от палеца, то не умее да локализира болкатаи реагира с цялото си тяло, така както ако я усети с цялото си тяло. С времето то се научава да разпознава силата и характеристиката на тактилните дразнители – сила, мекота, грапавост, мокрота и т.н., тоест то получава цялостна представаза своите усещания и може да ги свържес определени предмети.

Свръхчуствителност. Не понася прегръдки и целувки, подскача и при леко съприкосновение. Като бебе е възможно да не е понасяло пелените. Но въпреки непоносимостта към неочакваните контакти,такива деца обичат “мечешки прегръдки”, защото дългия и силен натиск фактически помага дасе намали чувствителността. При всички случаи прегръдката е за предпочитане предцелувката. Възможно е дълго да трие целунатото място.

 – Постоянна реакция на безобидно докосване.Различна реакция на еднакво по сила докосване.Паническа или агресивна реакция, ако докосването е вън от полезрението, например под масата или отзад.

 – Реагира негативно даже при “възможни” леки и неочаквани докосвания, така може да реагира изплашено или агресивно на приближаването на дете или животно, всячески да избягва групи или опашки.Може да избягва физически контакт с всички, освен с майката.За самозащита може постоянно да държат в ръката си някаква играчка, пръчка, връвка или да сестарае да се движи срещу течението, за да има винаги зрителен контрол.
– Страда заради малки драскотини, може няколко дни да помни съвсем незначителни инциденти. Може също да е хипохондрик.

 – Не обича да цапа ръцете си (с храна, бои, тебешир) и да докосва непознати текстури (килими,меки играчки, шнурове, кърпи). Може да е до крайност чистоплътен, старателно да отмива и бърше малки трохи храна и изцапано с боя. Измисля обяснения от рода на “Мама не ми разрешава да се цапам” или “Имам алергия към това”.
– Дразни го текстурата на дрехите, особено чорапи, шушони и етикети на дрехите. Изобщо е много взискателен към дрехите и подозрителен към новите.
– Предпочита да носи дрехи д дълги ръкави и закриващи краката дори и през лятото или напротив, да избягва каквито и да са дрехи дори и през зимата. Или иска да носи сандали в студа и ботуши през лятото. Може да не обича шапки и ръкавици, за да избегне дразненето илинапротив, настоява да ги носи за да осигури на кожата си защита.
– Вятъра го прави отпуснат или агресивен, тъй като повдига космите от повърхността на кожата. Не търпи поглаждане обратно на растежа им.
– Придирчив към храната заради текстурата й (хрупкава, лепкава, мека, непонятна като супата напр.) и предпочита храна с определена температура :студена или гореща.
– Не обича да плува, да се къпе, да се мие, да почиства зъбите си, да ходи на зъболекар, да се подстригва, да реже ноктите си. В банята може да настоява водата да е гореща или студена.

– Ходи с чорапи за да избегне съприкосновението с пода.

– Може да има силен гъдел.

 Понижена чувствителност.

-Постоянно докосва предмети и хора.

– не усеща чуждо докосване, докато не го усети достатъчно силно, изпитва слаба реакция на болка.

– Не забелязва, когато изронва нещо.

– Не забелязва, че се опира някъде, докато не го усети достатъчно силно.
– Не го безпокои текстурата на дрехите или изобщо дали е облечен.

– Не е чувствителен към температурата в дома.

– Яде невнимателно и не усеща, че лицето е изцапано от това или че носът тече.
– Слага в устата си всякакви неща – играчки, моливи, дрехите си, косата си, гризе ноктите си.

– Причинява на другите болка, без да се досеща какво те изпитват от това.

– Навлиза в чуждото лично пространство.

Неразвита тактилна дискриминация (тук не се справям с превода)
– Държи се така, сякаш ръцете и краката му живеят отделно
– Изпитва трудности в използването на различни инструменти (напр. ножици, моливи, прибори)
– Избягва нови тактилни усещания, не взема в ръце дори това, което привлича другите.
-Затруднява де да определи с опипване текстурата, формата, размера.
– Не може без помощта на зрението : къде го докосват, не може да определи на опипване позната вещ, да закопчее копче, да оправи дрехите си. Може да не забележи, че обувките му не са завързани. Може неправилно да обува чорапите или слага ръкавиците.

– Предпочита да стои, а не да седи, за да вижда.

– Седи на края на стола.

– Бои се от тъмнината.

Независимо от незрелостта на тактилните възприятия, такова дете търси всякакви пътища за развитие, които може да изтърпи без паника. Също така то търси повтарящи се усещания за познати предмети за успокоение.

– Може би обича масаж.

– Носи със себе си приятна за пипане вещ, например пеленка или играчка.
– Понякога се стреми да докосва вещи, неприятни на пипане за останалите, за да получи силен тактилен отговор.

– Изучава всичко, което види,многократно изследва, обича познатата му цапаща бъркотия, стига да е преодоляло страха си от нея. Използва за изследване устата си и след втората си година, тъй като това му дава по пълен и понятен отговор.
– Обича люта или прекалено сладка храна.

– Харесва вибрациите или движенията, които му дават силен,точен и разбираем отговор от кожата.

 Значителна част от занятията за тактилно развитие представляват ровене в различни субстанции. Ето какво може да се използва:

  1. Пяна за бръснене, крем за бръснене, най-добре без мирис.
  2. Кисел, каша, варени макарони, пудинги, желатиново желе, плодово пюре.
  3. Брашно и нишесте.
  4. Глина, кал, пясък, пластелин
  5. Различни по големина зърна
  6. Темперни бои (в тубички)

 Какво може да се прави:

 -Потапяне на ръцете, месене на материала и разстилане по масата
-Да се посипват или търкат, трият с пръсти, длани или каквото желае
-Мазане или засипване на ръце/крака, а после отчопляне, откопаване
-Рисуване на фигури, цифри, букви, шарки с пръстите или с помощта на предмети, бутане в субстанцията на колички, копане, строене на пътища
-С лепкавите материали – оставяне на следи и рисуване с потопен палец
– Изваждане на фигури от материала

Проприоцептивна система

Маршируване, скачане, подскачане, пълзене. Имитиране на движения от грубата моторика (използвайте само подходящи за възрастта умения). Изпълняване на действия,следване на инструкции (в, до, отгоре, под, около, през, пред, зад).
Натискане на стена-пускане, сядане –ставане и т.н. обсъждайте последователността на събитията („първо ще правим натискане на стената, а после сядане-ставане и накрая ще трябва де седнем на столчетата”).

Седене върху торбичка с грах-докато слуша приказка.

Имитиране на движения от грубата моторика, демонстриране на назовани действия, описание на действия, Следване на инструкции( в, до , отгоре…)

Ходене с ръчна количка – нека децата се надбягват един с друг. Говорете за това кой е бил отпред/отзад

Местене на столове/чинове – променяне на стаята използвайки предлози(„сложи твоя чин до този на Кати.”). Описание на това къде иска да сложи своят стол/чин като използва предлози.

Следване на инструкции (прости или сложни), следване на инструкции с включени прилагателни и наречия (напр. седни на червения/големия/първия стол и т.н.), пеене на песни.

За устата

Дъвкане на пластмасови тръбички( и други специално направени за тази цел неща. В България няма специални неща, но може да се пригодят разни )    – много добре действа по време на четене на приказки или други задачи за слушане.
Дъвкане на дъвка – само в контролирана ситуация(в определено време).
Ядене на хрускаща закуска,пуканки/ядки/чипс. Добре е да се прави преди артикулационни/говорни упражнения- събужда устата.
Ядене на кисела/горчива/ лютива закуска /. Добре е да се прави преди артикулационни/говорни упражнения- събужда устата.

Вестибуларна система

Изтриване на  черната дъска с ритмични движения.
Упражнения като бране на череши,вятърна мелница, докосване на пръстите- говорете за частите на тялото(познаване и назоваване) .

Разтягащи упражнения (докосване на небето, докосване на пръстите). Това са много добри упражнеия за деца с нарушения в плавността на говора.
Люляне – увеличаване на зрителния контакт. Спазване на реда. Използване на молби за

„Още”, „Бързо ”,”Бавно ”.

Тактилна система

Имитиране на движения (груба и фина моторика.)

Познаване/назоваване на части на тялото. Следване на инструкции.

Играчки от плат-много добри за въображаема игра.

Рисуване с пръсти с различни средства(бои, крем за бръснене, пяна за бръснене и т.н.) –имитиране на галене, кръг, букви и т.н. Следване на инструкции. Молба за помощ „Искам още боички/крем за бръснене. Описание на усещането „ лепкаво/меко”.

Сензорна диета

Този термин е въведен от Патриша Уилбъргър- окупейшънъл терапевт. Предназначен е  да опише индивидуалната програма с дейности, които осигуряват сензорната информация на нервната система на човек, от която той има нужда за да бъде концентриран и организиран през деня. Човек, чиято нервна система е претоварена, се нуждае от по-успокояващ сензорен вход, докато друг  „по-муден” човек има необходимост от стимулиращ сензорен вход за да може нервната система да се „събуди”. Малки и големи деца, тийнейджъри и възрастни могат да спечелят много от една добре съставена сензорна диета.

За да съставите ефективна сензорна диета, имате нужда от сензорни хитрини за да може напълно да разберете сензорните затруднения на вашето дете и как те влияят на неговият живот. Окупейшънъл терапевтът трябва да използва своят опит и умения за оценка за да направи подходяща сензорна диета за детето, която родителите трябва да прилагат през деня по време на курса. Междувременно ето някои дейности, с които може да започнете. Може да ги модифицирате спрямо възрастта на детето, нивото на възбудимост (от какво се нуждае –стимулация или релаксация?), дали е на училище, вкъщи, навън и дали имате специално оборудване или не.

 

Проприоцепция
Проприоцептивен вход (усещания от ставите, мускулите и свързващите тъкани), може да се постигне чрез повдигане, бутане и дърпане на тежки предмети както и с включване в дейности, които влияят върху притискането или разтягането  на ставите, като игра на дърпане на въже.

За малки деца

Направете „ сандвич”, като силно притисне те, ръцете, краката и тялото на детето или направите „палачинка” като го търкаляте обвито в одеяло. То може да бута собствената  си количка, ако детето е по-силно, в количката може да се сложат различни неща, за да тежи напр. покупките от магазина. Детето може да носи и раница с играчки (но да не е прекалено тежка)

За деца в училищна възраст

Скачане на мини трамплин, игра на дама, чистене с прахосмукачка, носене на книги от едната стая в другата, помагане при миенето  на прозорци или повърхността на масата
Тийнейджъри и възрастни

Ринене на сняг, почистване на опадалите листа с гребло, бутане на тежки предмети(пример: дърва за огрев в количка), натискане срещу стена, носене на тежка раница, косене на ливадата с ел.косачка, носене на тежка жилетка, продава се в магазините за спортни стоки.

 

Вестибуларна система

Вестибуларната информация (усещането от движенията, центрирано във вътрешното ухо) може да се постигне чрез въртене и до известна степен от всякакви движения.
За малки деца

Люлеене на детски люлки, различни видове люлки и движенията от тях, игри с въртене, тичане в кръг, возене на въртележка, въртене на детето като го държите за ръцете и краката – „самолетче”.

За деца в училищна възраст

Висене надолу с главата на катерушка, търкаляне по снега или тревата (също и за проприоцепцията), люлеене.
За тийнейджъри и възрастни

Люлеене в хамак, люлки и въртележки (никога не сте прекалено, възрастни!), танцуване (осигурява и пропиоцептивна информация).

Тактилна система

Тактилната информация е усещането от допир и включва текстура, температура, натиск и други. Не забравяйте, че тактилната система включва не само кожата на тялото ви, а и  рецепторите разположени в лигавицата в устата.

За малки деца

Давайте на детето да пие газирана вода за да усеща мехурчетата в устата си (може да я подправите с лимон или нещо друго). Играйте с пенест сапун или крем/пяна  за бръснене, добавяйте пясък за да има нови усещания, използвайте боя за рисуване с пръсти, бъркайте различни видове смес за сладки и кекс. Оставете детето да играе в пясъчника навън или направете си направете такъв вкъщи, пълнете сандъчето с бобови зърна или ориз или други неща от този тип. Играйте с пластелин, моделин. Не насилвайте детето да докосва всички тези материи. Нека да използва четка за рисуване/боядисване, пръчка или дори играчка за предпазливо изследване на тези текстури.
 За деца в училищна възраст

Яжте замразени храни (замразени плодове и зеленчуци), обличайте в различни забавни костюми за да може да свикне с непознати дрехи, засаждайте градински и стайни растения, играйте с грим и боя за лице.

Тийнейджъри и възрастни

Правете скулптури, шийте, бродирайте, плетете, правете си албум от изрезки (има доста работа с различни материи), използвайте шкурка за работа с дърво, взимайте студени или горещи душ или вана.

Слухова система

Слуховата информация е това, което чуваме и е невроанатомично свързано с вестибуларните усещания. Слушането на различни стилове музика, записана или на живо, е един от начините да се успокоим и организираме слуховата информация. Излизайте навън и слушайте. Отидете на плажа или стойте тихо и слушайте гръмотевичната или вятърната буря. Ако чуете пеенето на птица, опитайте да определите откъде (посоката )идва звука.

  • Слушайте на запис естествени звуци като дъждовна буря, шума на вълни разбиващи се в брега или горски птици. Понякога в тези записи са включени и флейта и пиано.
    •   Играйте игри със слушане: седнете заедно с детето и внимателно слушайте и се опитвайте да познаете звуците, които чувате( трафика, бръмченето на хладилника, затваряне на врата и т.н)
  • Слушайте  Hemi Sync записи на звуци и музика специално създадени  за успокоение, съсредоточаване, енергия или творчество. (Достъпни  от www.discoverytoolsandworkshops.com).
    •   Окуражавайте вашето дете да свири на   различни музикални инструменти. При деца със слухова сензитивност , много помага контролирането на звуците, които то чува.  Ако детето ви се страхува от шумни звуци, добре е да му позволите да контролира силата на музиката на уредбата, като опитва да намалява и увеличава звука.
    •   Слушайте бял шум, шума на  фонтани или аквариум.

Зрителна система

Ако детето ви се разсейва от зрителни стимули, опростете зрителното му поле вкъщи и в училище. Това има добър ефект върху поведението на детето. Ако детето изглежда така сякаш не се интересува от зрителни стимули или не реагира на тях, добавете ярко оцветени предмети за да привлечете неговото зрително внимание. Например, ако детето трудно се заиграва с играчки, може да опитате като сложите ярко оцветени играчки в боядисано сандъче/куфар.

  • Скрийте зрителните стимули в съндъчета / кутии или зад завеси/врати – може да намалите зрителните стимули като сложите обикновена, едноцветена завеса върху рафта с играчки.(избягвайте шарени окраски).
  • Нека детето да седи най-отпред в класната стая, (така ще има  по-малко неща, които ще отвличат зрителното му внимание). Може също така да има нужда да седи далеч от прозореца за да не се разсейва с това, което става навън. Помнете обаче, че за някой деца е добре да седят най-отзад за да могат да наблюдават това, което става в клас без непрекъснато да се обръщат назад. Работете заедно с учителя за да решите, кое е най-доброто място за детето.
  • Избягвайте играчки, дрехи, кърпи и т.н. с цветове, които детето приема като свръх възбуждащи. Например, ярко оранжево, жълто и червено (вашето дата може да не харесва други цветове).

Мирис
Ако детето ви има сензорни проблеми, определени миризми могат да го стимулират, успокоят или да го пренатоварят.

  • Проучвайте заедно с детето различни мириси за да откриете тези, които най-добре пасват на вашата цел (да успокоят или да действат (събуждащо”). Всеки има определени предпочитания, но като цяло лавандулата, ванилията и розата действат успокояващо. Ментата и лимона действат стимулиращо. Може да използвате лавандулови сапуни и масла за баня за да улесните процеса на къпане, също така свещи с такава миризма и лосиони за тяло преди заспиване.
  • Ако детето се преумори, когато сте в голям магазин, дайте му да помирише любимата си миризма или спрете на щанд където се продават бонбони или сапуни.
    •   Разпознавайте миризми заедно с детето си. Закрийте очите му и се опитайте да познаете миризми като: кленов сироп, ябълка, фъстъчено масло, сапун.
    •   Живота понякога вони. Приемете мнението на своето дете, че нещо не му харесва как мирише. После му помогнете да намери, някаква приятна за него миризма.

Вкус
Вкусът е сензорен вход силно повлиян от мириса (за проба, дъвчете дъвка докато вкуса и изчезне, след което поставете лимон под носа си; дъвката ще има вкус на лимон).
•   Силните вкусове може да стимулират устата на дете със СИ и може да го накарат да бъде по-склонно да опита нови храни. Преди да предложите нова храна дайте на детето ментова бонбона, кисела желирана бонбона или друга силно подправена храна.
•   Ако детето ви няма силно изразена негативна реакция към рафинирана захар ( става хиперактивно или много му се доспива), може да се снабдите с различни видове желирани бонбони. Яжте само по една и карайте детето да познае какъв вкус има.
•   Децата са по-склонни да опитат нещо, което те сами са направили. Оставете го да ви помогне при избора на храна. Например, нека избере между  пиле и риба, ориз или картофи и т.н. Оставете детето да подреди месото в тавата, да помогне при подготовката на зеленчуците и т.н. Нека помага в аранжирането на всяка чиния с готовата храна.
•   Не забравяте да играете с храната. Вашето капризно на храна дете може да е по-склонно да яде „скали и дървета” вместо кюфтета и броколи.

Примерна сензорна диета

Това е примерна сензорна диета за дете със сензорни проблеми  във втори клас, които влияят на вниманието и ученето. Дейностите трябва да са индивидуално съобразени с проблемите на  детето, както и често да се променят според неговите нужди.отделно беше направена и програма за училище, която включва чести почивки с движения,  подходящи  възглавници за седене (детето има ограничената възможност да се върти и мърда на тях)  и храна за дъвкане при писмена работа.

Сутрешни дейности

  • Масаж на краката и гърба за събуждане
  • Слушане на терапевтични CD-та
  • Вибрираща четка за зъби и вибрираща четка за коса
  • Хрупкава закуска (мюсли) с плодове и протеини
  • Въртене (въртене на тялото като пумпал)
  • Скачане на мини трамплин

След училище

  • Игра на двора най-малко за 20 минути
  • Бутане на количката за пазар
  • Въртене
    •   Мини трамплин
  • Масаж на краката
  • Скачане с надуваема топка
  • Слушане на терапевтични  CD-та
  • Оро-моторни упражнения – нещо, което да дава сензорна информация на челюстта и зъбите (дъвкане) докато прави домашната си работа

Вечерно време

  • Помощ готвенето
  • Помощ при слагане на масата – да носи таблата с две ръце
  • Храна, която се хруска или дъвче
  • Цялото семейство: рисуване и моделиране и т.н
  • Топла вана с балончета и  масла за вана
  • Масаж при четене на приказка

Статията е свалена преди много време от интернет. Не успях да намеря източника, за което се извинявам! Благодарим на преводача!