На Балкана във гората…

На Балкана във гората

има махала позната,

там живеят си добре

всички нейни членове.

Катеричката със чантичка през рамо

по адреси тича сутрин рано,

в махалата пощальон е тя,

носи пратки и писма.

На баира със цветята,

в центъра на махалата

Зайко магазина си зарежда,

Стоките по рафтове подрежда.

Вълчо сресан и напет

ходи важен, със жакет,

той следи за правилното поведение,

та нали е горски кмет по назначение.

Ежко Бежко бързо тича,

работата го отвлича,

пише сметки във червен тефтер

и известен е като умел банкер.

Честичко притичва пък Мецана

при съседката си Врана-

чашка захар да поиска,

че на гости ще й идва Лиска.

Бухалът учител строг

всеки ден предава нов урок,

математика, езици преподава

и на всеки ученик задачите раздава.

Тъй търкаляха се дни,

без да има препирни,

но и в най-добрите отношения

честичко настъпват изменения.

В махалата се разнесе глъчка –

някой някого ударил с пръчка,

викат, карат се децата,

врявата е чак до небесата.

Лиса вън заряза си прането:

„Що ли случи се с детето!?“

Меца бързо слиза от тавана,

тича: „Там какво ли стана?“

Бързат всички към поляната

да разтърват малчуганите

и разпитват си децата

кой направил е белята.

Мина пладне, вечер става,

врявата в гората продължава,

изпокараха се Кума Лиса и Мецана,

Ежко, Зайко, майка Врана.

Бухалът сърдито се оглежда,

Катерицата на Зайка разпорежда.

И Вълкана правосъдие раздава –

Вълчо младши оправдава.

Стана тя, каквато стана,

няма вече мир ш Балкана,

дружбата съседска стана мит,

всеки е на някого сърдит.

А децата тайничко в гората се събират,

кой с кого сърдит е – не подбират,

нека цупят се големите

и измислят си проблемите.

 

 

Катина Денева